неделя, 16 февруари 2020 г.

Топ 5 маршрути за разходка с мотор в България


Топ 5 маршрути за разходка с мотор в България

Няколко пъти съм се замислял дали да напиша пътепис за някоя от разходките ми в България, но в крайна сметка не сметнах за необходимо да правя това за еднодневна разходка. За сметка на това реших да споделя някои от любимите си маршрути с уточнението, че това са само тези, които предлагат комбинация от добър асфалт и завои, а отправната точка е София.
И така, ето я и моята класация:

1.       София – Варвара – Велинград – Юндола – Предела – Ковачевци – София (380км/6,5ч.)
Както неведнъж съм споменавал, карането по магистрала е едно от най-скучните неща за мен. Но понякога човек трябва да преглътне дребните неудобства, за да достигне до местата, които си заслужават. Още от момента, в който се отклоните от магистралата нещата коренно се променят. До достигането на дефилето Варвара – Велинград, което започва малко след Варвара, пътят преминава през няколко населени места, като участъкът е високоскоростен с малко завои. Следва въпросното дефиле и ако имате късмета да не е натоварено, е истинска приказка. След Велинград маршрутът продължава към Юндола – множеството разнообразни завои в комбинация с идеална пътна настилка. Преминавайки през Предела, скоростта се увеличава и излиза на главен път Е79, като по него се продължава до Дупница. За да се избегне прибирането по магистрала,маршрутът се отклонява надясно към Сапарева баня и оттам през Ярема, обратно в София.






2.       София – Варвара – Велинград – яз.Батак – яз.Широка поляна - Доспат – София (390км/6,5ч)
Подобно на горния маршрут започваме с магистрала Тракия и се отклоняваме посока Велинград (Варвара). Преминаваме през дефилето Варвара – Велинград, но на разклона за Велинград след дефилето се поема наляво към Цигов чарк. На разклона за Батак се завива надясно, посока Доспат. Пътят преминава покрай язовирите „Малък Беглик“, „Голям Беглик“, „Батак“, „Широка поляна“ и „Доспат“. Разкошен маршрут, който спира дъха с невероятни гледки, но и изпълнен с доста коварни завои. Причината, поради която го поставям на второ място, е не толкова доброто състояние на асфалта през последните години, както и наличието на доста пясък на пътното платно след разклона за Доспат.


















3.       София – Нареченски бани – Соколовци – Смолян – Девин – Кричим – София (510км/8ч)
Сигурно някои ще ме обвинят в пристрастие и със сигурност ще са прави. Родопите са ми едно от любимите места и съответно третият маршрут в класацията също е в тази посока.
Участъкът до Пловдив е магистрала – съответно не много интересен за мен. След това маршрутът минава през Асеновград и влиза в дефилето на Чепеларската река. След Чепеларе се подминава отбивката за Пампорово и се продължава към село Соколовци. За разлика от пътят до Пампорово този участък е изключително спокоен, с много завои и перфектен грапав асфалт. След село Соколовци пътят достига Смолян, където човек може да хапне вкусни родопски специалитети и да отдъхне. След това се отправяме към Девин. От 2019 година пътят Девин – Кричим има чисто нова пътна настилка, което определено ще го нареди сред любимите участъци на доста колеги -мотористи. След Кричим маршрутът минава през Септември, качва се обратно на магистралата и към София.



4.       София – Своге – Лютиброд – Петрохан – София (260км/5ч)
Дойде ред и на небезизвестното „Искърско дефиле“. Пътят лъкатуши покрай река Искър и разкрива невероятно красиви гледки, които в комбинация с непрекъснатите завои го нареждат сред любимите пътища за каране на мотор. Малко преди село Очин дол има малка отбивка, където ако свиете на ляво ще достигнете до паметникът „Дядо Йоцо гледа“. Там има малка битова кръчма, където може човек да си почине и да се наслади на заобикалящите го гледки.
Пътят преминава покрай Черепишкия манастир, като село Лютиброд бележи края на Искърското дефиле. Не след дълго излиза на път Е79, преминава през Враца и достига до Монтана.
Оттам маршрутът продължава към прохода Петрохан. Северната му част е сенчеста и асфалтът е леко хлъзгав, но за сметка на това южната страна е с чисто нов асфалт и доста приятни завои.
Препоръчвам този маршрут да се избягва неделя, поради голямата му натовареност. 


5.       София – Карлово – вр.Шипка – Чавдар – София (420км/7ч)
На пето място съм наредил един маршрут, който ми е не по-малко любим от горните, но е леко по-оскъден на завои. Така известния „Подбалкански път“ преминава през Саранци и Гълъбец, където завоите изобщо не са лоши, но с асфалта трябва да се внимава. Участъкът между Пирдоп и Клисура е известен с високоскоростните си завои, които определено не са за всеки. След Карлово следва не толкова интересна отсечка, но за сметка на това се преминава бързо и не след дълго започва изкачването към връх Шипка. След като човек се наслади на гледките от върха, в обратна посока може да спре да разгледа село Чавдар. И така починали и заредени – обратно към София.