Мото пътешествие 2016 (София – Нови Пазар – Будва – Котор – Дубровник) – 5 дни, 1800 км.
Здравейте! Изминаха две години откакто направих първото си
мото пътешествие. Оттогава не мога да спра да мечтая за следващото, и следващото...
А ето как се случиха нещата. В един прекрасен слънчев ден,
разговаряйки с моята приятелка Надя се запитахме дали не е добра идея да се
престрашим и да направим едно трипче някъде извън България. След известно
умуване решихме, че остров Тасос е добра дестинация и перфектна комбинация „мотор
– море”. Споделих идеята си с един приятел (Боби) и той веднага се съгласи. И така, седнах аз да планирам пътуването. Изучавайки
маршрута открих едно единствено слабо „място”...твърде близо е.
Една вечер докато седях пред компютъра и гледах картата ме
осени друга идея – Дубровник. И така започна всичко. Представих идеята на мойте
спътници и след кратко мълчание решихме дружно: „какво пък толкова, ще го
направим”. Тъй като ни беше първо МОТО пътешествие извън България, а и Боби
нямаше кой знае какъв опит на мотор решихме да я караме по-кротко. Планът беше
следния:
Ден 1 – София – Нови
Пазар
Ден 2 – Нови Пазар–
Будва – Котор – Дубровник
Ден 3 – Дубровник (свободна програма)
Ден 4 – Дубровник –
Котор - Нови Пазар
Ден 5 – Нови Пазар –
София
Ден 1 – София – Нови Пазар
След дълго
едномесечно чакане най-накрая денят дойде. Натоварихме мотора, пихме по кафе на
бензиностанцията, където се срещнахме с Боби и потеглихме. Преминахме сръбската
граница (ГПП Калотина) без проблем и поехме нататък. Понеже никой от нас не
обича магистрали решихме да хванем един алтернативен път: Пирот – Лесковац –
Прокупле. Малко след границата настигнахме група камиони, извозващи земна маса от
новостроящата се магистрала, без покривала. Представете си какъв прах се вдигаше
след тях. Не им останах длъжен и при първа възможност ги изпреварихме. И точно
след последния камиони...хоп полиция. Оказаха се свестни момчета и след около
15-минутно обяснение на причините за нарушаване на правилата и последствията за
нас, ни пуснаха по живо по здраво. Това ни беше единственото съприкосновение с
органите на реда. Извадихме късмет и не бяхме санкционирани. Времето беше
стахотно и пристигнахме живи и здрави в Нови Пазар ранния следобед. Бяхме си
запазили хотел, който се оказа мотел в покрайнините на града със засилено
присъствие на „жрици на любовта” отпред. Забавно се оказа - кога иначе ще спим
на такова място. Изкъпахме се набързо, взехме едно такси и направо в центъра.
Усещането в този град беше по-скоро като да си в Близкия изток, заради
преобладаващото мосюлманско население, а не в средно статистически град в
Сърбия. След кратка обиколка в центъра на града, хапнахме по един „чевап”,
пихме по едно „Никшичко” пиво. Дори станахме свидетели на абитуриентски бал. За
всеобщо учудване (или пък не) обичаите им са коренно различни. Общото е, че и
там се обличат като за „маскен бал”, но геройте не ги возят с коли, а ходят
пеша, наредени в редица, като всеки кавалер е под ръка с дамата си. И така
обикалят целия център да ги видят всички...Уникално!
Така завърши ден
първи.
Ден 2 – Нови Пазар– Будва – Котор – Дубровник
Станахме сутринта, закусихме набързо, смазахме веригите и
потеглихме. Времето обаче беше решило да ни покаже и другата си страна. Жаркото
слънце от предния ден бе заменено с впечатляващи облаци във всякакви нюанси на
черното. Беше ясно – ще вали. Излязохме от Нови Пазар и започнахме да катерим планина. Безпроблемно пресякохме границата с
Черна Гора и продължихме напред. Пред нас се разкриха невероятни планински
гледки, завой след завой и въздух, изпълнен с ухание на борова гора и билки.
Решихме да направим кратка почивка за кафе и съвсем случайно попаднахме в едно
курортно градче - Мойковац. Уникално красиво и спокойно място, което впечатли и
трима ни.
Потеглихме отново. Ето, че започна каньонът на р.Морача – място, което спира
дъха с величествените планини, пропасти и тунели. Невероятен каньон, през който
всеки моторист-пътешественик трябва да премине. Но заедно с каньона се появи и
дъжда. Признавам си, отначало малко се подразних, но след известно време това
чувство изчезна и се отдадох на насладата, която предлагаше маршрута. След като
преминахме през каньона на р.Морача се отправихме към Будва, а оттам
продължихме към Котор. Честно, не вярвах, но информацията, която имах от преди
това за Будва се потвърди. Накратко бих описал мястото като черногорския
еквивалент на Слънчев бряг. Единственото, което според мен си заслужава да се
види там, е стария град. Имайки предвид изливащия се дъжд и напредващото време дружно
решихме да продължим нататък. Стигнахме Котор, където времето реши да ни
възнагради за упоритостта, дъждът спря, даже слънцето се показа. Движехме се
със закъснение, затова оставихме Котор за на връщане. По първоначални планове
трябваше да се качим на ферибота, който прекосява напряко Которския залив.
Както се казва „е да, ама не”. Пропуснахме пристанището и се наложи да обиколим
целия залив, но не съжалихме - гледката и асфалтът бяха уникални.
Стигнахме границата с Хърватска и продължихме към крайната цел за
деня – Дубровник. Отново бяхме възнаградени за трудностите, през които
преминахме – насладихме се на залеза над
града. Спиращ дъха залез и и прекрасна гледка към стария град и пристанището на
Дубровник.
Настанихме се в квартирата – уютен апартамент, в който се чувствахме
като у дома си. Бързо се изкъпахме и излязохме да се разходим и вечеряме (Боби
беше рожденикJ).
Попаднахме в приятно заведение на пристанището и заслужено се насладихме на морските
дарове и ледено „Ужуйско” пиво.
Ден 3 –
Дубровник – свободна програма
Следващия ден бяхме определили за почивка, плаж и
разглеждане на града. За Дубровник мога да кажа, че и сто пъти да отида, пак ще
ми е малко. Изключително красив град, който очарова с неповторима атмосфера, история и култура
, въпреки тълпите от туристи.
Обиколихме крепостта отвътре, разходихме се по крепостната
стена, обядвахме в едно кокетно ресторанче и се отдадохме на почивка.
Следващите часове прекарахме на един малък пясъчен плаж в близост до стария
град. Само да вметна, че плажовете на Дубровник не са от най-пясъчните, но пък
за сметка на това са едни от най-красивите.
Вечерта завърши с обиколка на стария град, изпробване на
различни марки местно пиво и дълга разходка по път за квартирата.
Ден 4 –
Дубровник – Котор - Нови Пазар
Закусихме, пихме по кафе и потеглихме. Казахме „чао” на
Дубровник и си обещахме, че пак ще дойдем. Този път не пропуснахме ферибота. Следващата
спирка беше Котор. Не знам как да опиша това място. Място, където планините от
едната си страна се опират в небето, а от другата се потапят в морето. Тази
комбинация и кокетното градче, оградено с огромна крепостна стена спират дъха.
Обиколихме града, но уви... облаците бяха решили отново да охладят емоциите ни
и осуетиха плановете ни да се качим на крепостната стена. Нищо, следващия
път...
Яхнахме моторите и се отправихме обратно към каньонът на
р.Морача. Този път дъждът спря малко преди Подгорица и ни остави да се насладим
с пълна сила на невероятните завои през каньона. Имахме доста колебания дали да
снимаме или да караме, но гледайки броя на снимките, стигам до извода, че сме
предпочели карането.
След кратка почивка за обяд и кафе в Мойковац продължихме
напред. Дъждът отново ни настигна и ни изпрати чак до Нови Пазар. Този път
отседнахме в хотел, който се намираше в центъра на града, на пеш разстояние от
всичко, което ни беше нужно – чевап и бира.
Ден 5 – Нови Пазар – София
Това бе последния ден от пътешествието ни. Изпълнени с емоции
и в същото време леко тъжни, че се прибираме, поехме по пътя. Не можехме да предположим,
обаче, че денят ще е изпълнен с изненади. Благодарение на мен, след като
обърках маршрута и пропуснах една отбивка, минахме през страхотен път,
криволичещ покрай река с високоскоростни, плавни завои – жестоко! В последствие разбрахме, че през
цялото време Боби се е опитвал да ме догони с мотора , за да ми каже, че съм се
изпуснал отбивката, но аз така се бях „омагьосал” от завоите, че когато ме
настигна вече бяхме навъртяли толкова километри, че нямаше смисъл да се
връщаме. Както отбелязах в началото на пътеписа, това ни беше първото пътуване
и тук е момента да вметна, че единственият ни ориентир беше една разпечатана
карта, формат А4, залепена за резервоара на мотора. И така се отдадохме на
приключението. Попитахме на една бензиностация коя е посоката за Пирот и продължихме.
В един момент пътя от нормален първокласен път се превърна в тесен междуселски път,
минаващ сред „море” от лозя. Минахме през такива невероятни китни селца, че да
си призная, ако имам същата възможност пак бих се загубил (и то нарочно). Така карахме
известно време, но в един момент решихме да използваме „тежката артилерия”,
спряхме и извадихме хартиената пътна карта на Балканския полуостров. Както
бихте предположили, въпросните селца изобщо не съществуваха на нея. Ако ме питате
откъде сме минали - не мога да отговоря (дори
не се опитах да разбера). Прибрахме картата и с питане тук и там отново се
озовахме на главния път. До този момент времето беше перфектно, с променлива
облачност, но.. не за дълго. Явно и то усети, че си тръгваме и реши да ни
изпрати „по вода”. Малко преди границата с България дъждът спря и слънцето
отново ни приветства. Спряхме да заредим гориво, пихме по едно кафе и
продължихме нататък...към следващото приключение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар